РЕЛАЦИЯТА
"СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ - СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ"

Марин Филев

Ако разбирането, че стратегическото управление (strategic management) е по - широкообхватно от стратегическото планиране (strategic planing), не е прието за спорно, то в представите си за основните страни на стратегическото управление авторите не са толкова еднинни.
Съществуват различни концепции и модели на стратегическо управление като някои от тях са: интеративния модел на Digman, модел на Schendel и Hofer, модел на Steiner, model na Glueck и др.
Най - очаквано е разбирането, според което за стратегическо управление се говори като за стратегически дух, стратегическо начало, проникващо във всички фази на управленския процес, във всички функции на управление: ръководство, планиране, организация, контрол. Един такъв подход дава основание да се говори за стратегическо ръководство, стратегическо планиране, стратегически контрол и т.н. По същество това разбиране е вярно, стига да не се прекалява с понятието стратегическо, а да се акцентира на стратегическата насоченост на процедурите и решенията.
Други автори сподялят възгледа за бипартиен модел за стратегическо управление. Според него управлението включва от една страна стратегическо предвиждане, а от друга- приложение, внедряване на предвижданията. Стратегическото управление се разглежда като формулиране на стратегия (уточняване на благоприятни страни и рискове, разпределение на ресурсите, ценности за персонала, апарат за управление и социална отговорност на организацията), от една страна и изграждане на организационни структури, процедури и ръководене изпълнението на стратегиите.
Споделящите схващането за бипартиен модел определят два субмодела:
* първи - формулиране на стратегии, което се схваща като процес на развитие в дългосрочен план, държащ сметка за околната среда и силните и слабите страни на организацията;
* втори - изпълнение на стратегиите, като поредица от действия, разгръщани в изпълнение на програми и бюджетни процедури.
Трета група автори говорят за статегическото управление като за стратегическо планиране и схващат стратегическото управление и стратегическото планиране като единтични. Според тях стратегическото планиране започва с набелязване на целите и завършва с оценка на изпълнението на тези цели в рамките на стратегическия план. Те акцентират върху обратната връзка, като стратегическото планиране (управление) преминава през три фази: * формулиране на стратегии;
* изпълнение;
* мониторинг
Според тях стратегическото управление включва:
* мисия;
* изпълнение;
* контрол;
* оценка
Един от моделите, популярен и често прилаган в практиката, е моделът на W.F.Glueck. В него се посочват осъществените прави и обратни връзки за координация при разработването и осъществяването на стратегията. Правите връзки изразяват последователността на протичане на процеса от мисията и целите към стратегическия анализ на средата, а оттам към стратегическия избор, стратегическото изпълнение и контрол. Обратните връзки показват координиращите въздействия от стратегическия контрол и изпълнеието към стратегическия избор и целеполагането. По този начин стратегическия управленски процес придобива непрекъснат характер.
Ученията за стратегиите, стратегическото планиране и стартегическото управление непрекъснато се обогатяват и усъвършенстват в посока към оформяне на адекватна съвременна система за управление.

/следва продължение/
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Ансофф, И. Х., Стратегическое управление, Москва, 1989
2. Ненов, Т., Стратегически мениджмънт, В., 1996
3. Панайотов, Д., Стратегическо планиране, Св., 1997
4. Паунов, М., Стратегии в бизнеса, С., 1997
5. Томпсон, А. А., Стриклед А. Дж., Стратегический мениджмент, Москва, 19981
6. Узунова, Ф., Основи на мениджмънта, В., 1997
7. Христов, С., Основи на управлението, В., 1997
8. Ansoff, H. I. Corporate Strategy. NJ, Mc Graw-Hill, 196523. Ansoff, H. I. Implanting strategic management. NJ, Prentice Hall, 1984
9. Mintzberg, H. Quinn, J. B. The Strategy Process. Cosepts, Contexts, Cases. Prentice Hall, 1991