* Европейски структурни фондове

ЕВРОПЕЙСКИ СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ - ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ

Марин Филев


Икономическото и социалното сближаване(Economic and Social Cohesion- ESC), е един от трите стълба на европейската и социална пазарна икономика наравно с Икономическият и валутен съюз и Единния вътрешен пазар. То стои в основата на действията на Европейския съюз(ЕС) в областта на регионалното развитие и в бъдеще ще има повишено политическо, икономическо и социално значение, в контекста на процеса на разширяване на ЕС, като се има предвид относителната изостаналост на новите страни кандидатки за членство.
Политиката за икономическо и социално сближаване(кохезия) е насочена към намаляване на разликата в нивото на развитие на различните, региони и изостаналостта на най- слабо развитите региони, включително земеделските, чрез преразпределение на финансови ресурси от бюджета на ЕС на принципа на солидарността между страните- членки.
Значението, придавано на сближаването, произтича от убеждението, че солидарността и взаимопомоща са също толкова важни за прогреса колкото и пазарните сили, не само по социални причини, но и поради оптимизиране на общите икономически ползи, тъй като има ясни доказателства за подтискащите ефекти на на неравенството върху растежа. Или казано с други думи, не всички европейци имат едни и същи предимства и възможности за успех, когато се сблъскват с предизвикателствата на глобализацията, защото всичко зависи от това дали те живеят в проспериращ или беден регион, в динамична или западаща област, в град или село, в периферията или в икономическия центъра на Общността.
Този ангажимент на Европейският съюз към териториалната и социална справедливост определя смисъла на съществуването на Структурните фондове(SF), Европейската инвестиционна банка(EIB) и Фонда за сближаване(CF), както и другите съществуващи в тази връзка финансови инструменти.
Правните основи на политиката за икономическо и социално сближаване са заложени още в Римския договор от 25 март 1957 г., регламентиращ създаването на Европейската икономическа общност(ЕИО)- European Economic Community(EEC), в Преалбюла на който се подчертава "необходимостта за засилване на единството на техните икономики и за осигуряване на тяхното хармонично развитие чрез намаляване на различията, съществуващи между различните региони и изостаналостта на най- малко облагодетелстваните региони". Въпреки, че при учредяването на ЕИО през 1957 г. на регионалните аспекти на развитието на интеграционните процеси по обясними причини не е отделено голямо внимание, в Договора се признава неравномерността в развитието на отделните региони и изостаналостта на най- малко облагодетелстваните региони, но не се предвиждат механизми за решаването на тези проблеми. В потвърждение на тази констатация чл. 130 от Договора посочва, че "Общността има за цел да бъдат намалени разликите в равнището на различните региони и изостаналостта на най- малко облагодетелстваните региони, включително и селските такива".
В изпълнение на изразените принципи и цели, с влизането в сила на Римския договор от 1 януари 1958 г. и установяването в Брюксел на Комисиите на ЕИО в съответствие с чл. 157 на Договора, през същата 1958 г. се създава, със седалище в Люксенбург, Европейската инвестиционна банка(European Investment Bank- EIB). Тя, съгласно Договора, е едновременно банка и самостоятелна институция, която финансира инвестиционни проекти допринасящи за равномерното развитие на Общността. Съдействието на Европейската инвестиционна банка за икономическото и социалното сближаване в Общността се изразява главно в предоставянето на индивидуални, глобални и рамкови кредити или други форми на частично финансиране на даден инвестиционен проект или програма, предимно в областта на регионалното развитие, енергетиката, транспорта, селското стопанство и защитата на околната среда, както и частично финансиране на техническа помощ и гаранции.
Договорът за ЕИО създава и правните предпоставки за образуването на два "секторни фонда за солодарност": Европейският социален фонд(The European Social Fund- ESF) и Европейският фонд за ориентиране на селското стопансто- земеделието(The European Agricultural Guidance and Guarantee Fund- EAGGF), наричан още "аграрен фонд".
Европейският социален фонд(ЕСФ) е създаден през 1960 г. с цел осигуряване на финансова подкрепа за борба с безработицата и увеличаването на заетостта. Основната инвестиционна дейност нa фонда е насочена в областта на развитие на човешките ресурси и социалната интеграция в трудовия пазар. Неговото съдействие за равномерното развитие на общността, отразено в Договора, се изразява в решаване на проблемите на заетостта и по този начин повишаване на жизненото равнище чрез осигуряване на географска и професионална мобилност при адаптиране към промените в промишленото производство и производствените системи, в частност чрез преквалификация и обучение.
Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство(ФЕОГА) е създаден през 1962г. вседствие и на решенията на проведената през юли 1958 г. в Стреса(Stresa) конференция за Обща аграрна политика на Общността, с цел подпомагане на развитието на земеделието и на селските региони. Основната му инвестиционна дейност е насочена главно към структурното приспособяване на селското производство и насърчаване на развитието на допълнителни дейности на принципа на диверсификацията. В по- широк аспект, в съответствие с принципите на чл. 39 на Договора за ЕИО, финансовата подкрепа на фонда е насочена конкретно за изпълнение на следните задачи: "укрепване и реорганизиране на селскостопанските, а така също и на горските структури, включително тези за пазарна реализация и преработка на селскостопанските и горските продукти и подпомагане за облекчаване на природните затруднения в селското стопанство; осигуряване на приспособяването на селскостопанското производство и насърчаване развитието на допълнителни дейности за фермерите от двата пола; подпомагане осигуряването на добър жизнен стандарт; подобряване развитието на социалната мрежа в земеделските общини, защитата на околната среда и опазването на природата(в това число чрез осигуряване на консервация на природните селскостопански ресурси); предоставяне на техническа помощ и информация, както и подкрепа за проучвания и пилотни проекти за насърчаване на земеделското развитие на ниво Общност". Фондът има две секции:
* Секция “Гарантиране” - това е по-голямата част от фонда и е основен инструмент за гарантиране на цените на селскостопанска продукция;
* Секция “Ориентиране” - служи за провеждане на структурната политика в селското стопанство, субсидира приспособяването на производството към пазара, подобряването на качеството и т.н..
След подписването на 22 януари 1972 г. в Брюксел на договорите за приемане на новите членове на ЕИО( Дания, Великобритания, Ирландия и Норвегия), проблемите свързани с регионалните различия в Общността придобиват нови измерения. С времето тези проблеми все повече се изострят и довеждат до необходимостта от приемане и провеждане на целенасочена регионална политика, придружена със съответните финансови механизми. В тази връзка, на срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на страните членки на Общността, проведена в Париж на 9-10 декември 1974 г., се взема решение и през 1975 г. се създава Европейският фонд за регионално развитие(The European Regional Development Fund- ERDF), с цел подпомагане на най- изостаналите т.нар. "по- малко облагодетелствани" региони на Общността. Поради различията породени от природните условия, историческото развитие и културните традиции в отделните страни- членки, за реализиране на целите на тази политика регионите от ЕИО са обособени по следния начин:
* Региони с проблеми на международно равнище(територии, обхващащи големи национални области и цели държави);
* Национално определени региони(елемент от управленската структура в отделните страни със значение за развитието на териториалното планиране и трансгранично регионално сътрудничество);
* Функционални региони(определени според равнището на социално- икономическото си развитие като "депресивни" индустриални региони и изостанали аграрни такива).
Основната финансова подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие(ЕФРР) е насочена към производствените инвестиции, създаване и модернизиране на инфраструктури, инвестиции в областта на образованието и здравеопазването, мерки насочени към разкриване и използване на вътрешния потенциал за регионално развитие, т.е. към цялостната икономическа инфраструктура.
С подписването в Люксенбург на Единнния Европейски акт(ЕЕА) на 28 февруари 1986 г., влязъл в сила от 1 юли 1987 г., се прави допълнение и обновяване на Римския договор за ЕИО и се очертава правната рамка за цялостна политика на икономическо и социално сближаване, насочена към намаляване тежестите на единния пазар за южните страни- членки и по- малко облагодетелстваните региони. Разделът за икономическо и социално сближаване в ЕЕА дава правните основания за реформата на структурните фондове, наричани дотогава фондове за солидарност.
През февруари 1988 г. Европейския съвет в Брюксел ревизира дейността на Структурните фондове и в съответствие с новоприетата структурна политика приема план за развитие на Общността за периода 1989- 1993 г., известен като план Делор или "Пакет- I- Делор". В тази връзка с Регламент на Съвета № 2052/ 88 от 24 юли 1988 г. за задачите на Структурните фондове и тяхната ефективност и за координиране на дейностите както помежду им, така и с операциите на Европейската инвестиционна банка и с другите финансови инструменти, се определят и основните принципи и цели на реформата на Структурните фондове.
За петгодишния планов период от влизането в сила на разпоредбите от 1 януари 1989 г., на финансиране чрез Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка и другите финансови инструменти подлежат следните приоритетни цели:
* Насърчаване на развитето и структурно приспособяване на регионите, чието развитие е изоставащо- Цел 1(Objective 1);
* Приспособяване на регионите, граничните региони и части от райнони, включително райони на заетост и градски общини, сериозно засегнати от промишлен упадък- Цел 2(Objective 2);
* Борбата с дългосрочната безработица- Цел 3(Objective 3);
* Улеснения за професионално интегриране на младите хора- Цел 4(Objective 4);
* Ускоряване приспособяването на селскостопанските структури- Цел 5(а)(Objective 5(a));
* Насърчаване развитието на земеделските региони- Цел 5(б)(Objective 5(b)).
Структурните фондове, съгласно Регламента, в зависимост и от разпоредбите за управлението им допринасят финансово за постигането на целите в съответствие със следното разпределение помежду им:
* Objective 1: ERDF, ESF, EAGGF- guaidance section;
* Objective 2: ERDF, ESF;
* Objective 3 and 4: ESF;
* Objective 5(a): EAGGF- guaidance section;
* Objective 5(b): EAGGF- guaidance section, ESF, ERDF.
Подписаният на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт Договор за Европейския съюз, влязъл в сила на 1 ноември 1993 г., определя сближаването(кохезията) като една от главните цели на Съюза, наред с икономическия и валутен съюз и единния пазар(член В от Договора). Договорът предвижда създаването на Фонд за сближаване- Cohession Fund(CF), наричан още " Кохезионен фонд", който да действа заедно със съществуващите тогава Структурни фондове, с цел подпомагане на най- слабо развитите държави- членки на Съюза, както и промени в статута на Европейския социален фонд, с цел приспособяване към новите форми на финансиране.
Основната финансова подкрепа, която действащия от 1993 г. Кохезионен фонд предоставя е свързана главно с финансирането на транспортните инфраструктурни проекти, които допринасят за развитието на трансевропейските мрежи и проекти за опазване на оkлната среда, които са свързани с целите на политиката на ЕС в тази област. Средствата, получени от страните- членки от Фонда за сближаване, допълват средствата от Структурните фондове. Фондът обаче няма отношение към регионалната политика на ЕС, защото оперира на национално ниво. Целта му е да подпомогне най- слабо развитите страни- членки на Съюза при подготовката им за участие в икономическия и валутен съюз и налагане на бюджетна дисциплина за поддържане на усилията за сближаване с по- богатите страни- членки.
И Структурните фондове и Кохезионният фонд отпускат безвъзмездни помощи, които съвместно с финансовите приноси на съответната страна- членка на Съюза и на други донори, дават възможност за осъществяването на специфични мерки, водещи до преодоляване на различията в равнището на развитие на различните региони и изостаналостта на най- малко облагодетелстваните такива.
На провелия се в Единбург Европейски съвет, през декември 1993 г., заедно с приетия план за икономическо и социално сближаване за периода 1994- 1999 г. се взема решение за създаването на нов финансов инструмент за развитие на рибовъдството и водното стопанство, наречен Финансов инструмент за ориентиране на риболова- Financial Instruments for Fisheries Guidance(FIFG). Този специален Структурен фонд е създаден през 1994 г., с цел да замени многобройните средства и финансови инструменти действащи в тази област от 1976 г., създадени в съответствие с приетата през 1971 г. Европейска стратегия за рибното стопанство. Финансовият инструмент за ориентиране на риболова(ФИОР)(FIFG), известен още като Фонд рибовъдство- Fund Fish Breeding(FFB), финансира безвъзмездно главно мерки насочени към постигане на устойчиво равновесие между рибните ресурси и тяхната експлоатация, мерки повишаващи конкурентноспособността на структурите в рибното и водно стопанство, мерки спомагащи за развитието на икономическата жизнеспособност на предприятията в този сектор, както и такива насочени към икономическото съживяване на областите, зависещи от риболова.
В съответствие с принципа за преглед на постигнатото през петгодишния планов отчетен период, след влизане в сила на разпоредбите касаещи Структурните фондове и с оглед определяне на приоритетите през следващия финансов период, с новия Регламент № 2081/ 93 от 20 юли 1993 г. за изменение на Регламент № 2052/ 88 Съветът на Министрите на ЕС одобрява задачите на Структурните фондове за новия планов период до 31 декември 1999 г. По същество продължават да се прлагат принципите на реформата от 1988 г., като се отчита необходимостта от подобрения осигуряващи по- ефективна, опростена и прозрачна структурана политика, отчитаща наличието и на новите финансови инструменти.
Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка, Фондът за сближаване и другите финансови инструменти, допринасящи за рeализиране на политиката за икономическо и социално сближаване през периода до 31 декември 1999 г., следва да допринасят за постигането на следните приоритетни цели:
* Насърчаване на развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие е изостанало, т. е. развитие на изоставащите региони( Objective 1);
* Приспособяване на регионите, граничните райнони и части от райони, включително области на заетост и градски общини, сериозно засегнати от промишлем упадък, т.е. преобразяване на районите със западаща индустрия( Objective 2);
* Борба с дългосрочната безработица и улесняване интегрирането на младите хора и хората заплашени от изключване от пазара на труда, т.е. преодоляване на безработицата и подпомагане на младите хора(Objective 3);
* Улесняване на адаптирането на работниците от двата пола към промените в промишленото произвдство и в производствените схеми, т.е. адаптиране на работниците към социалните промени( Objective 4);
* Ускорено приспособяване на селскостопанските структури в рамките на реформата на общата селскостопанска политика и рибовъдството, т.е. адаптация на структурите в земеделието и рибовъдството(Objective 5(a));
* Улеснения за развитието на структурното приспособяване на земеделските области, т.е. развитие на селските региони(Objective 5(b));
* Улеснения за развитието на северните(Арктическите) региони, т.е. развитие на северните(Адриатическите)региони(Objective 6).
Разпределението на участието на фондовете в постигането на отделните приоритетни цели е аналогично с предходния планов период, като през този за реализирането на Цел 6(Objective 6) се предвижда участието на ERDF, EAGGF- guaidance section i FIFG.
Приетия на 17 юни 1997 г. в Амстердам проект за нов Договор за Европа(известен като Амстердамски договор), подписан на 2 октомври 1997 г. в Люксембург и влязъл в сила от 1 май 1999 г., потвърждавайки в разпоредбите си значението на политиката за икономическо и социално сближаване акцентира най- вече върху решаването на въпросите свързани със социалната политика на ЕС като заетостта, професионалното обучение и необходимостта от развитие на малкия бизнес.
В Договора за Европейски съюз(Treaty of the European Union(EU)), чл. 159 се посочва, че Съюзът ще осигурява финансова подкрепа за постигане на целите за икономическо и социално сближаване чрез Структурните фондове(European Regional Development Fund, European Social Fund, European Agricultural Guidance and Guarantee Fund- Guidance section, Financial Instruments for Fisheries Guidance), Cohesion Fund, European Investment Bank, както и други съпътстващи финансови инструменти.
Или, ако обобщим накратко изложеното до тук, то политиката за Икономическо и социално сближаване (ESC) на Европейския съюз се осъществява от следните основни финансови инструменти:
* Структурните фондове(SF):
- Европейски социален фонд(ESF) - заетост(човешки ресурси);
- Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство( EAGGF) - развитие на земеделието и селските райони(диверсификация);
- Европейски фонд за регионално развитие(ERDF) - производствени инвестиции(икономическа инфраструктура);
- Финансов инструмент за ориентиране на риболова(FIFG) - рибно стопанство(рибни ресурси и експлоатацията им).
* Фонд за сближаване(CF):
- Инфраструктура на средата(околна среда);
- Инфраструктура на транспорта(транспортни комуникации).
* Европейска инвестиционна банка - (EIB)
Състоялият се през месец март на 1999 г. Берлински Европейски съвет реформира структурните фондове, адаптира действието на Кохезионния фонд в съответствие с новата структурна политика и приема, в контекста на "План 2000", финансовите параметри за периода 2000- 2006 г. Този Европейски съвет приема Регламентите, които регулират Структурните фондове, Фонда за сближаване и двата нови структурни фонда(структурни предприсъединителни инструмента), предназаначени за страните- кандидатки за членство в ЕС в периода 2000-2006 г., известни като ИСПА(ISPA) и САПАРД(SAPARD), както и ревизира и допълва регламент № 3906/ 89 на ЕИО за създаването и дейността на структурния предприсъединителен инструмент ФАР(PHARE).
Фондът за сближаване- Cohesion Fund(CF), според действащото в този планов период законодателство на ЕС, се регулира от Регламент на Съвета( ЕО) № 1264/ 1999 от 21 юни 1999 г. за изменение на Регламент(ЕО) № 1164/ 94 за създаване на Фонд за сближаване и Регламент(ЕО) № 1265/ 1999 от 21 юни 1999 г. за изменение и допълнение на Приложение от Регламент(ЕО) № 1164/ 94 за създаване на фонда за сближаване, публикувани в Официален вестник на ЕО № 161/ 43 от 26 юни 1999 г. Фондът отпуска финансова помощ и през този период главно за финансиране на транспортни инфраструктурни проекти, които допринасят за развитието на трансевропейските мрежи и проекти за опазване на околната среда, които са свързани с целите н аполитиката на ЕС в тези области. Разпределението на общите ресурси на фонда се извършва по точни и обективни критерии като преди всичко се взема предвид броя на населението на страната, брутния вътрешен продукт на глава от населението, определени социално- икономически фактори, както и състоянието и недостига на транспортната инфраструктура. Общата сума на плащанията по Фонда, за този планов период в рамките на Регламента, в съчетание с предоставената помощ и по Структурните фондове, не би трябвало да превишава 4% от брутния вътрешен продукт на страната бенефициент, членка на ЕС.
Фондът за сближаване(Кохезионния фонд) не е структурен фонд, но беше в пряка връзка с предприсъединителния финансов инструмент на структурната политика за предприсъединаване на ЕС- ИСПА(ISPA). Средствата на фонда допълват средствата, които са включени в Структурните фондове.
Съгласно действащото европейско законодателство през този планов период обхватът на дейността на Структурните фондове се регулира от Регламент на Съвета на (ЕО) № 1260/ 1999 от 21 юли 1999 г., формулиращ общите положения по Структурните фондове. В регламента се реализира идеята възприета в "План 2000" за по- голяма концентрираност на фондовете и свеждането на приоритетните цели в тази връзка от седем на три: две регионални и една цел свързана с развитието на човешките ресурси. Приоритетни цели за този планов период са:
* Стимулиране на развитието и структурното приспособяване на регионите, т.е. развитие н аизоставащите региони(Objective 1);
* Подпомагане на икономическата и социална конверсия на областите изправени пред структурни затруднения, т.е. социално и икономическо приспособяване(Objective 2);
* Подпомагане на адаптацията и системите за образование, обучение и заетост, т.е. развитие на човешките ресурси(Objective 3).
Структурните фондове съгласно Регламента и специфичните разпоредби за управлението им допринасят финансово за постигането на целите през този планов период, както следва:
* Objective 1: ERDF, ESF, EAGGF- guidance section, FIFG;
*Objective 2: ERDF, ESF;
* Objective 3: ESF
Финансовата подкрепа на Структурните фондове, през този планов период, се извършва съгласно Регламент № 1260/ 1999 г., по строго определени критерии и приоритетни цели. За всяка приоритетна цел се определя максимален размер на финансиране от фондовете. За даден период от време една мярка не може да получава едновременно финансиране от повече от един фонд. Една мярка или опрация може да получава финансиране от Структурен фонд само по една от трите приоритетни цели. Нито една операция не може да получава едновременно финансиране от Фонд по Цели 1, 2, 3 и по инициатива на Общността. Никоя операция не можа да получава едновременно финансиране от Фонд по Цели 1, 2, 3 и по секция "ориентиране" на ФЕОГА. Никоя операция не може да получава едновременно финансиране от Фонд по инициатива на Общността и по секция "ориентиране" на ФЕОГА.
Комисията на ЕС, в сорк от пет месеца от получаване на молбата за подпомагане, одобрява с едно единично решение финансирането от всичките фондове при условие, че изложените по горе изисквания по Регламент са спазени.
Трябва обаче да се отбележи, че Структурните фондове не финансират пряко отделни проекти. Те предоставят финансова подкрепа на приети многогодишни, целеви програми по стратегии за развитие, разработени в партньорство с Европейската комисия, съответните национални, регионални и местни власти, включително и икономическите и социални партньори, определени съобразно националните правила и практики, в рамките на даден планов период и срокове.
Безвъзмездна финансова подкрепа от Структурните фондове получават одобрени проекти на частни, държавни и смесени фирми в сферата на производството и услугите, проекти на фермерски стопанства и физически лица- селскостопански производители, проекти на неправителствени организации, общински и регионални проекти.
Както беше посочено в изложението дотук, когато се говори за Структурни фондове на Европейския съюз е важно е да се има предвид, че обхватът на това понятие, се променя в хода на времето, в зависимост от приоритетните цели на дадения планов период. Така например, както беше посочено, за плановия период 2000-2006 г. понятието Структурни фондове на Европейския съюз обхваща Европейския фонд за регионално развитие(ERDF), Европейския социален фонд(ESF), Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството(FIFG) и Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието(EAGGF). Кохезионният фонд(CF), не е Структурен фонд, а отделен финансов инструмент за осъществяване на политиката за икономическо и социално сближаване на Европейския съюз. Ето защо той винаги се споменава отделно и се разглежда като допълнение към тях. С реформата на политиката за икономическо и социално сближаване на ЕС, предприета по инициатива на Европейската Комисия, за предстоящия планов период 2007-2013 г., понятието Структурни фондове(SF) обхваща два фонда. Това са Европейският фонд за регионално развитие(ERDF) и Европейският социален фонд(ESF).
Регламентите за Структурните фондове за плановия период 2007-2013, публикувани в Официален вестник на ЕС са:
* Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година
относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999;
* Регламент (EО) № 1080/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/ 1999;
* Регламент (EО) № 1081/ 2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/ 1999 ;
* Регламент (EО) № 1084/ 2006 на Съвета от 11 юли 2006 година
за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1164/ 94
За плановия период 2007- 2013 г. политиката за икономическо и социално сближаване на ЕС ще се фокусира върху следните три приоритетни цели:
* Цел 1 “Сближаване” - Тази цел ще се стреми да ускори сближаването на най-слабо развитите страни-членки и региони, чрез подобряване на условията за растеж и заетост посредством увеличаване и подобряване на качеството на инвестициите във физически и човешки капитал, развитието на иновациите и обществото, основано на знание, адаптирането към икономически и социални промени, защитата и подобряването на околната среда, както и административна ефективност.
* Цел 2: “Регионална конкурентноспособност и заетост”. Целта ще е насочена, извън най-слабо развитите региони, към засилване на конкурентноспособността на регионите и заетостта чрез изпреварване на икономическите и социалните промени, включително тези, свързани с отваряне на търговията, чрез иновации и насърчаване на обществото основано на знание, предприемачеството, защита и подобряване на околната среда, адаптиране на работниците и бизнеса, както и развитие на пазари на труда.
* Цел 3: “Европейско териториално сътрудничество”. Целта ще се стреми да засили трансграничното сътрудничество чрез съвместни местни инициативи на междунационално ниво, чрез действия водещи до интегрирано териториално развитие обвързани с приоритетите на Общността, и чрез мрежи и обмяна на опит на подходящо териториално ниво.
Структурните фондове, съгласно Регламента, в зависимост и от разпоредбите за управлението им ще допринесат финансово за постигането на приоритетните цели в съответствие със следното разпределение помежду им:
* Финансирането по Цел 1 ще става от Европейския фонд за регионално развитие (ERDF), Европейския социален фонд (ESF) и от Кохезионният фонд(CF), който ще засили своя принос за устойчиво развитие. Към Цел 1 се включва и засилване на институционалния капацитет и ефективността на държавната администрация, включително и капацитета за управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд. Не се наблюдава съществена разлика по отношение на критериите за допустимост на регионите за финансиране от Структурните фондове и Кохезионния фонд. България ще бъде избираема за финансиране по Цел 1;
* Финансирането по Цел 2 ще се извършва от ERDF и ESF;
* Финансирането на Цел 3 ще се извършва само от ERDF.
Финансовата подкрепа на Структурните фондове се извършва съгласно Регламента и приоритетните цели за дадения планов период при спазването на следните принципи:
* Принципа на солидарността - опирайки се на принципа на солидарността между хората в Съюза и идеята за всеобщ икономически и социален прогрес, страните-членки на ЕС провеждат европейска регионална политика, финансирана от фондовете на ЕС, като по този начин Съюзът оказва влияние и върху планирането на развитието на регионално и местно ниво.
* Принцип на партньорство – действията на Общността допълват и подпомагат националните дейности. Те следва да бъдат резултат от тясно сътрудничество и консултации между Европейската комисия и държавата, като в процеса участват национално определените органи на централно и местно ниво и социално-икономическите партньори.
* Принцип на координация – ЕК и държавата гарантират координиране и недопускане на припокриване на финансиранията от различните фондове и помощта от други финансови инструменти.
* Принцип на децентрализация – осигурява делегиране на права по управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд от ЕК на държавата;
* Принцип на допълняемост - средствата от ЕС следва да допълват местните източници на финансиране, чието ниво се определя от държавата.
България като страна членка на Европейския съюз, през плановия период 2007- 2013 г., ще получава безвъзмездни помощи от фондовете на Европейския съюз.
Стратегическите програмни документи от българска страна, свързани с отпускане на безвъзмездно финансиране от фондовете на Европейския съюз са:
* Национална стратегическа референтна рамка
* Национален план за развитие
* Националeн план за развитие на земеделието и селските райони 2007-2013
* Национален стратегически план за рибарство и аквакултури 2007 - 2013 г.
* Национална програма за реформи
Възможностите за финансова подкрепа от Структурните фондове на ЕС за България са вече реални. Ето защо от съществено значение е познаването на принципите, целите, приоритетите и механизмите на действие на Структурните фондове на ЕС.
Важно е обаче да се отбележи, че безвъзмездното финансиране от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз не замества националната структурна помощ, а само я допълва.
===============================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Борисов, О., Сборник "Основни договори на Европейския съюз", изд. Нова звезда, С., 2001
2. Борисов, О., Право на Европейския съюз, изд. Юрипрес, С., 2005
3. Павлов, П., Източници за финансниране на публични проекти, ВСУ "Черноризец Храбър", Варна, 2002
4. Павлов, П., Предприсъединителни инструменти на Европейския съюз, ВСУ "Черноризец Храбър", Варна, 2003
5. Шикова, И., Регионална политика на Европейския съюз, изд. Институт за икономическа политика, С., 1999
6. Институционални механизми за използване на предприсъединителните фондове на Европейския съюз в България, материали от семинара проведен на 2 юни 2003 г. във ВСУ "Черноризец Храбър", В., 2003
7. Сп. Банки, инвестиции, пари, ст. Структурни политики и фондове на Европейския съюз, бр. 5/ 2003
8. В-к Капитал, Европейски програми за финансиране на български компании- специално приложение, бр.5/ 2003
9. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕСот 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999,
www.eufunds.bg/
10. Регламент (EО) № 1080/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) 1783/ 1999, www.eufunds.bg/
11. Регламент (EО) № 1081/ 2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1784/ 1999,
www.eufunds.bg/
12. Регламент (EО) № 1084/ 2006 на Съвета от 11 юли 2006 годиназа създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1164/ 94,
www.eufunds.bg/
13. The New Programing period 2007 - 2013: methodological working, www.europa.eu/documents/index_en.htm/
14. Guide for the Assessment of Project Proposale, www.europa.eu/documents/index_en.htm
15. Project Cycle Management Traiding Cources Handbook, www.europa.eu/documents/index_en.htm

1*(ЕС)Проект: Проектен цикъл

ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ СТРУКТУРНИTE ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - ПРОЕКТЕН ЦИКЪЛ


Марин Филев

Структурните фондове(SF), за разлика от Кохезионния фонд(CF), не финансират пряко конкретни проекти. Те предоставят финансова подкрепа на приети отделни, многогодишни, целеви програми по стратегии за развитие, разработени в партньорство с Европейската комисия, съответните национални, регионални и местни власти, включително и икономическите и социалните партньори, определени съобразно националните правила и практики, в рамките на даден планов период и срокове. На принципа на това партньорство се извършва изготвянето, финансирането, мониторинга и оценката на финансовото подпомагане. Трябва обаче да се отбележи, че финансирането от Структурните фондове на Европейския съюз не замества националната структурна помощ, а само я допълва.
Програмата представлява съвкупност от проекти, участници и финасови средства, насочени към постигането на обща цел в приоритетно направление. За новият планов, програмен период (2007- 2013 г.) програмите, наречени "оперативни програми", са следните:
* Оперативна програма "Регионално развитие";
* Оперативна програма "Конкурентноспособност";
* Оперативна програма "Околна среда";
* Оперативна програма "Транспорт";
* Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси";
* Оперативна програма "Административен капацитет";
* Оперативна програма "Техническа помощ".
Отделните "Оперативни програми" имат различни принципи на програмиране, планиране, управление и контрол на средствата, предназначени за безвъзмездно подпомагане на страните- членки на ЕС.
Проектът, или по- точно предложението(proposal) за проект, е писмена молба за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по дадена "Оперативна програма", отправена от съответен потенциален бенефициент към съответен административен орган управляващ програмата на местно ниво.
Бенефициенти(ползватели) на безвъзмездна помощ по отделните "Оперативни програми" могат да бъдат: стопански организации, малки и средни преприятия(МСП), неправителствени организации(НПО), държавни и общински предприятия и организации, или физически лица(селскостопански производители, занаятчии и др.). Предложението за проек за финансиране представлява внимателно, точно и прецизно написан и добре структуриран документ, със среден обем между 10 и 15 страници. Той се изработва с цел да убеди източника на безвъзмездното подпомагане да отпусне финансови средства за неговото реализиране, с което се цели разрешаването на даден обществено значим проблем или нужда. Въпреки различните изисквания към отделните проекти за предоставяне на финансова помощ, изготвянето на качествено предложение за проект е предпоставка за успешна защита и гаранция за получаване на желаното финансиране на проекта. Ето защо от съществено значение е познаването на правилата и процедурите на съставяне, обосновка, последваща оценка и подбор на проект, кандидастващ за финансиране по дадена "Оперативна програма" от Структурните фондове на Европейския съюз.
Кандидатстващите за финасиране от Европейските Структурните фондове и програми и от Кохезионният фонд проекти се различават по вид, мащаб, срокове за реализация, степен на въздействие върху обществения живот и постигнатите конкретни резултати. Общото между тях е прилагането на едни и същи процедури, преминаването през едни и същи фази на проектния цикъл, които имат за цел постигането на един или повече междинни резултати, допринасящи за реализацията на очаквания краен резултат на проекта.
На практика разработването и изпълнението на един проект преминава, в зависимост от възприетия модел за целево ориентирано проектно планиране, през следните фази:
* Първа фаза - иден проект(идентифициране и формулиране), включва:
- индентифициране и формулиране на проблемите, които могат да бъдат решени със съответния проект;
- избор на подходи и начини за решаване на съответните проблеми; - идентифициране на основните предпоставки, които следва да бъдат създадени за решаване на проблемите;
-преценка на осъществимостта на проекта;
- привличане на партньори и съдействащи организации;
- идентифициране на потребностите, интересите и ползите от оперативната програма.
* Втора фаза - работен проект(планиране), включва:
- определяне на проектните дейности;
- сформиране на екип за работа по проекта;
- разпределение на дейностите във времеторазпределение на дейностите и отговорностите между участниците в екипа;
- разпредление на ресурите.
* Трета фаза - реализация(изпълнение) на проекта, включва:
- организация на работата по проекта;
- реализация на целевите дейности, включени в проекта.
* Четвърта фаза - мониторинг(наблюдение) и контрол на проекта, включва:
- наблюдение на проекта;
- контрол над целевите дейности;
- преразглеждане и адаптиране на работния проект към променящите се условия в процеса на изпълнението;
- изготвяне на междинни доклади и отчети.
* Пета фаза - приключване на проекта(оценяване), включва:
- изготвяне на краен доклад;
- изготвяне на краен финансов отчет;
- оценка за работата на екипа;
- изводи и препоръки за бъдещата работа.

/следва продължение/
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Гочев, А., Е. Симеонова, Проектът - от идеята до финансирането, изд. Албатрос, С., 1999
2. Павлов, П., Научно - приложни методи и средства за разработване и управление на проекти в публичния сектор, ИК "Призма", С., 1998
3. Наръчник за писане на проекти в централна и източна Европа и бившия Съветски съюз, изд. фондация "Ресурсен център", С., 1995
4. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - фази, цели, отговорности, критерии за успех на проектите, бр. 1/ 2000
5. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - идентифициране на проекта: цели, изисквания, инструменти, техники, бр. 3/ 2000
6. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕСот 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999,
www.eufunds.bg/
7. The New Programing period 2007 - 2013: methodological working, www.europa.eu/documents/index_en.htm
8. Guide for the Assessment of Project Proposale, www.europa.eu/documents/index_en.htm
9. Project Cycle Management Traiding Cources Handbook, www.europa.eu/documents/index_en.htm

2*(ЕС)Проект: Идеен проект

ПОДГОТОВКА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ- ИДЕЕН ПРОЕКТ

Марин Филев

Изготвянето на предложение за проект започва с възникването и оформянето на общата представа за него, формулирането на целите на проекта и избора на пътища за неговата реализация. На тази фаза в цикъла на реализация на проекта, наречена концептуална фаза(concept phase), се представя идеята на проекта и се извършва проверка за възможността за нейната реализация. От направения подробен анализ на съществуващата ситуация в сферата, в която ще се разработва проектът и определянето, изясняването и конкретизирането на съществуващите проблеми, до голяма степен зависи бъдещата съдба на проекта. Ето защо на тази фаза работата на проекта трябва да започва след определянето на:
* Целите на проекта, очакваните резултати и ефекти от неговата реализация, начините по които ще бъдат постигнати тези резултати, сроковете и отговорностите за разпределяне и осъществяване на работата по него и с какъв обем ресурси ще бъдат постигнати поставените цели;
* Представите и нагласите на организацията за него;
* Анализа на въздействието на проекта върху изпълняващата организация и външната обкръжаваща среда
За изясняване и конкретизиране на идеята за бъдещ проект се изготвя кратко предварително проектно задание в писмена форма, което включва:
* Основни цели и задачи на проекта;
* Мястото на проектните цели сред приоритетите на организацията;
* Кадрите и кадровата политика, необходима за неговото изпълнение, включително и кратки длъжностни характеристики, които ще формират екипа за неговото изготвяне и реализация;
* Срокове за изпълнение:
* Необходимите комуникации и видовете комуникации;
* Видовете доклади и отчети, които следва да се изготвят на различните етапи от реализацията на проекта;
* Разпределение на отговорностите между отделните участници;
* Определяне на йерархията при управлението на проекта и властовите правомощия при вземането на решения и осъществяването на контрол през целия проектен цикъл;
* Описване на очакваните крайни резултати;
* Определяне на възможните проблеми и рискове.
Проектното задание с еизготвя от мениджъра на организацията или от определения проектен мениджър и играе важна роля за идентифициране и конкретизиране на предварителната идея за проекта. Проектното задание, преди окончателното му одобряване от мениджърския екип на организацията, подлежи на широко обсъждане и корегиране от страна на специалистите и експертите, работещи в организацията.
Когато идеите за проекта са сложни и се налага по- комплексна оценка за неговата реализация се създава инициативна група, която подпомага мениджъра на организацията или определения проектен мениджър в изготвянето на проектно задание и може да включва както сътрудници работещи в организацията, така и външни експерти.
Всеки проект, по който е съставено предложение за финансиране, е съпроводен с предварителни разходи и време, както и с изоставяне на други, по- важни за основната мисия на организацията дейности. Следва да се има предвид, че конкуренцията за финансиране на проекти от Европейските структурни фондове е голяма и успехът не е лесно достижим. Ето защо не може да бъде подкрепяна всяка идея за изготвяне на проект. Организациите, които искат да си осигурят желаното външно, безвъзмездно финансиране по Оперативните програми, трябва много добре да могат да преценят дали си заслужават усилията за изготване на даденото предложение за проект. Изготвянето на успешно проектно предложение за проект за финансиране изисква прилагането на стратегическо планиране в управлението на процесите в организацията. Като управленски процес на разработване и поддържане на необходимото съответствие между организационните цели и ресурси, от едн астрана и променящите се условия в обкръжаващата среда, от друга страна, стратегическото планиране открива новите възможности и опасности които се крият в нея, преценява вътрешния потенциал на организацията и на тази основа определя нейните бъдещи цели, приоритети и възможните пътища за тяхното реализиране.
Чрез методите на стартегическото планиране с еопределя мястото на организацията в икономиката, нейната мисия, общи цели, приоритети, организационна структура на управление, кадровата, финансовата, маркетинговата, производствената, иновационната и инвестиционната и политика. Крайната цел на стратегическото планиране е постигането на висока конкурентноспособност в дългосрочен план и решаването на основното стратегическо противоречие между това, което е и това, което трябва да бъде организацията след определен период от време. Анализите извършени в процеса на стратегическото планиране дават възможност за идентифициране, формилиране и избор на идея за решаването на дадени проблеми в организацията и на тази база изготвянето на предложение за проект за външно финансиране.
От съществено значение за потенциалния донор е, организацията да има визия и стратегия за своето бъдещо развитие, както и изразена готовност и способност за установяване на партньорство с други организации, с цел мобилизиране на общите ресурси за решаване на дадени проблеми. Най- често успехите на организацията , а не нейните потребности и проблеми, са гаранция за успешната защита и последваща реализация на даден проект.
Преди да се пристъпи към одобряване на проектното задание е необходимо да се изърши цялостна оценка на идеята и най- вече на потребностите, които тя увовлетворява. При извършване на оценка на една идея , развита в предложение за проект за финансиране по дадена Оперативна програма трябва да се има предвид следното:
* Да не се дублира идеята във вече осъществен проект. За да се оцени идеята по този критерии е необходимо да се провери в съответните административни структури управляващи съответната Оперативна програма, както и други специализирани източници за информация, предлагано ли е друго такова предложение за проект за финансиране и има ли до сега осъществен проект с такава идея. Ако се установи, че подобни идеи вече са били финансирани, то интересът трябва да бъде насочен към това, дали са били успешно реялизирани тези проекти, какви трудности е имало при тяхната реялизация и дали съществуват нови подходи за решаване на същия проблем. При добра аргументация и обосновка донорите могат да одобрят за финансиране проектни предложения със сходни цели.
* Да не изисква разходи, които не са по силите на организацията. Една добра идея, равита в предложение за проект за финансиране, може да бъдеоценена, но нереализирана поради невъзможност на осигуряване на предвиденото и изискващо се собствено(частно) съфинансира на проекта. Това налага, заедно с направените анализи на обкръжаващата среда на организацията, да се направи и анализ на риска на проекта, т.е. каква е възможността идеята да бъде осъществена чрез успешното реализиране на проекта.
* Да няма нежелани странични ефекти след нейното осъществяване. При разработването на идеята в проектното предложение трябва да се има предвид, че изискванията за партньорство от страна на Оперативната програма, може да доведе до неочаквани странични ефекти в организацията. Например, новите договорни и финансови отношения могат да доведат до зачителни промени в струкурата на организацията и установените взаимоотношения в нея. Чрез партньорство, което има много положителни страни, могат да дойдат в организацията и нови типове експертно мнение иинтереси, които да бъдат различни от възприетите организационни ценности и очаквания.
Европейските структурни фондове и техните Оперативни програми настояват и изискват все повече разработването и реализирането на идеите, заложени в предложенията за проекти за финансиране, да се осъществяват на принципа на изграждане на партньорства между организациите. Както беше посочено вече в изложението, идеи за реализиране на мащабни инвестиционни проекти на регионално и местно ниво, не могат да бъдет осъществени без да се приложи похода на партьорството. Необходима е подкрепа и на други организации при осъществяването н апроекти по Оперативните програми, насочени най- вече в области засягащи големи и различни целеви групи. Партньорствата, обаче създават проблеми и предизвикателства. Властовата структура на партньорството е сама по себе си неопределена. Мениджърите и мениджърските екипи на дадена организация, които са наясно с властвите властовите си позиции в нейните рамки и знаят своята роля, отговорности, авторитет и място в йерархията, могат да открият че властта им в партньорството е малка и в стремежа си за повече власт и изгоди за своите организации да провалят реализирането на една добре разработена идея за финансиране от "Оперативните програм"и на Структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС. Ето защо, от общ интерес на организациите е партньорските отношения да бъдат изградени на принципа на сътрудничеството, а не на принципите на власт и подчиненост. Партньорството трябва да бъде изградено и на базата на конкретна ангажираност, реализъм, прагматизъм, споделяне на общите ценности и визия за развитие, откритост, прозрачност и гъвкавост, взаимно разбирателство и доверие. При изграждането на партньорство трябва да се знае, че да представляват собствената си организация в партньорството трябва да е равностойно, както да представляват партньорство в собствената си организация.
Идеи за проекти възникват, както в резултат на търсенето на възможности за финансиране, така и в резултат на предлагане от "Оперативните програми" на възможности за финансиране. Когато идеята идва от организация, която търси средства за финансиране, вероятността за реализиране на заложената идея в предложението за проект за финансиране е по- малка, отколкото когато идеята възниква в резултат на предложена и подадена за развитие идея на донора. В този случай донорът представя идеята под формата на конкурс за написване на предложение за проект, в обявата за който се описва:
* Видът на "Оперативната програма;
* Очакваните резултати;
* Критериите, по които ще се определят печелившите проекти;
* Сроковете. в които следва да се осъществят проектите;
* Размерът на финансирането и видовете доходи, подлежащи на финансиране;
* Географски обхват;
* Процедурите за подаване на предложенията;
* Методите за оценка на проектите.
В обявата за конкурс за написване на предложение за проект могат да бъдат включени и изисквания за квалификация на основните изпълнители, координатора н апроекта, мениджъра на проекта и мениджърския екип, както и да е посочено каква друга допълнителна информация следва да бъде предоставена от кандидатстващата организация. Обикновено информацията за обявените конкурси се публикува в информационните бюлетини на Изпълнителните агенции на "Оперативните Програми" и в електронните страници на институциите, занимаващи се пряко с реализирането на "Оперативните програми". В повечето случаи те поддържат стандартен списък с изисквания изготвен съобразно програмния цикъл на съответната "Оперативната програма". Следователно, когато донорът предлага идея за развитие под формата на конкурс за написване на предложение за проек, организацията е тази от която зависи набавянето на необходимата информация за условията за участие в конкурса и търсените предложения за проекти.
На този принцип, както беше отбелязано в изложението, се извършва програмирането и финансирането на проекти по определени "Оперативни програми".
Основните проблеми пред организациите- бенифициенти и бизнеса на този етап са:
* Липсата на достатъчна надеждна и достъпн аинформация за условията, сроковете и изискванията за провеждането н аконкурсите за написване и представяне на предложения за проекти за финансиране;
* Формулярите за кандидатстване и други съпътстващи документи при кандидатсване на предложенията за проекти за финансиране от съответните "Оперативни програми", трябва да бъдат изготвени на английски език, което на практика задължава потенциалните бенефициенти, най- вече малките и средни предприятия, да ползват задължително специализирани консултантски и преводачески услуги, в много случаи недостъпн особено за стартиращия бизнес;
* Повечето документи, формуляри, инструкции и ръководства за кандидатстване, освен че са на английски език, са достъпни само за потенциалните бизнес организации- бенефициенти имащи постоянен достъп до Интернет и недостъпни за малки бизнес организации, стартиращия бизнес и физически лица- стопански производители;
* Договорът за GRANT и откриването на задължителната ESCROW сметка за разплащане се изготвят също задължително само на английски език, което допълнително стеснява кръга на възможностите за достъп до безвъзмездната помощ по "Оперативните програми" на гореспоменатите бенефициенти;
Друг подход, използван от донорите за идентифициране на идея за изготвяне на предложение за проект за финансиране, е обявяването на специални програми или конкретни мерки в дадени приоритетни области. Този подход най- често се прилага от донорите, когато искат да спонсорират проекти от определен тип или в определена специфична област, като същевременно дават значителна свобода на изпълнителите сами да решат как да постигнат желаните резултати. Независимо в каква форма се представят, най- общо програмните съобщения включват следната информация:
* Описание на проблемите, които донорът желае да реши;
* Тематични области или категории проекти, за които трябва да се представят предложения:
* Изискваия към кандидастващите организации;
* Крайни срокове за подаване на предложенията за проекти за финансиране;
* Информацията, която трябва да бъде предоставена, както и нейната форма;
* Критериите за подбор и процедури за оценка и вземане на решение за финансиране;
* Размерът на средствата по приоритетни направление, които ще бъдат предоставени.
Потенциалните бенефициенти на съответната специализирана "Оперативна програма", в своето предложение за проект за финансиране следва най- общо да опишат:
- Специфичните цели и резултати, които ще постигнат с реализирането на проекта;
- Методите и подходите, които ще използват;
- Сроковете, в които ще се осъществи проекта;
- Екипа на проекта;
Бюджета на проекта и наличните ресурси, с които разплага организацията за неговото осъществяване.
Този подход на идентифициране на идея за изготвяне на предложение на проект за финансиране по конкретни мерки в дадена приоритетна област, се прилага за финансиране на проекти в областта на земеделието и развитието на селските райони.
Основни проблеми пред бенефициентите на безвъзмездната помощ, при този подход, са:
* Сложните бюрократични процедури и изисквания за представяне на идеята в предложението за проект за финансиране, изискват
използването на специализирана консултантска помощ и авансово заделяне на допълнителни финансови средства, които при евентуално отхвърляне на проекта за финаниране от комисията за оценка и подбор, са за сметка изцяло на кандидатстващата организация или физическото лице- бенифициент по програмата;
* Липсата на прозрачност, ясни критерии за оценка на предложенията за проекти за финансиране и възможностите за субективна преценка на членове на комисиите за оценка и подбор, може да доведе до отхвърлянето на предложения за проекти за финансиране с много добри идеи.
* Условието за финансиране на част от реализираното, одобрено предложение за проект със собствени средства, е пречка за осъществяването на голяма част от добрите идеи, особено на стартиращи в това направление бизнес организации и физически лица- бенефициенти по програмата.
Специфичното при кандидастване за финансиране на предложения за проекти по Оперативна програма Екология и Оперативна програма "Транспорт" и най-вече по предложения за финансиране на проекти от Кохезионния фонд на ЕС, който не е структурен фонд, е че при тях се финансират проекти, фази от даден проект- технически и финансово независими, групи от проекти или съвкупност от проекти в тези областти и инфраструктура. Идеите за предложения за проекти за финансиране в тези направления, основно идват от разработените Национални планове и стратегии в тези области. Тези програми и проекти изискват на фазата на идентификация да се извършат предпроектни проучвания да се изготви на тази база идеен проект. Предложенията за инвестиционни проекти за финансиране по тези "Оперативни програми" , освен идеен проект, включат и разработването на технически и работен проект. Характерното при финансирането на проекти в тези области е разработването на Апликационна форма за всеки проект поотделно, която се одобрява от Европейската комисия(ЕК) и служи за изготвянето на проектен финансов меморандум. Принципите на програмиране в тези области изискват предварително одобрение от (ЕК) на всички идеи за проектни предложения за финансиране, сроковете и процедурите по търговете и сроковете и процедурите по сключване на договорите за реализация на спечелилите търговете проектни предложения. В тези области, основните бенефициенти са държавни и общински фирми и организации и отговорността за идентифицирането на идеята и изготвянето на качествено предложение за инвестиционен проект се носи изцяло от държавната и общинска администрации.
Както беше посочено в изложението и в други публикации в уеб страницата, основните проблеми свързанис качеството на предложенията за проекти за финансиране, са свързани с недостатъчния административен капацитет на структурните звена в администрацията, отговарящи за тези процеси.
идентифицирането на идеята и изготвянето на предложението за проект изискват много добри познания и специална квалификация в областта на управлението н апроекти. Парадоксално е, че в повечето големи администрации, занимаващи се с тези въпроси, няма нито един сертифициран специалист по управление на проекти. Повишаването на административния капацитет изисква създаването на професионални звена за управление на проекти във всички обособени държавни структури, занимаващи се с този процес и проблеми, каквато е практиката с други страни- членки на ЕС. Сега, чрез използване на безвъзмездна помощ от Оперативна програма "Административен капацитет", този проблем е напълно разрешим. В по- широк аспект, незадоволителното състояние на административния капацитет за управление на проекти е логическо следствие от неразвитата национална инфраструктура за управление на проекти, от което зависи качеството на изготвянето и изпълнението на всички проекти в нашата страна, характеризираща се в основни линии с липса на система за подготовка на специалисти по управление на проекти с възможност за сертификация, нерзавит пазар на консултантски услуги в областта на управлението на проекти, липсата на разработени национални методи и модели за изготвяне и управление на проекти, неразвит и синхронизиран специализиран понятиен местен апарат и др.
/следва продължение/
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Гочев, А., Е. Симеонова, Проектът - от идеята до финансирането, изд. Албатрос, С., 1999
2. Павлов, П., Научно - приложни методи и средства за разработване и управление на проекти в публичния сектор, ИК "Призма", С., 1998
3. Наръчник за писане на проекти в централна и източна Европа и бившия Съветски съюз, изд. фондация "Ресурсен център", С., 1995
4. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - фази, цели, отговорности, критерии за успех на проектите, бр. 1/ 2000
5. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - идентифициране на проекта: цели, изисквания, инструменти, техники, бр. 3/ 2000
6. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕСот 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999,
www.eufunds.bg/
7. The New Programing period 2007 - 2013: methodological working, www.europa.eu/documents/index_en.htm
8. Guide for the Assessment of Project Proposale, www.europa.eu/documents/index_en.htm
9. Project Cycle Management Traiding Cources Handbook, www.europa.eu/documents/index_en.htm

3*(ЕС)Проект: Правила и процедури

ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Марин Филев


След набавяне на необходимата информация, документация и формуляри за кандидатстване, трябва подробно да се разясни методиката за тяхното попълване и да се изготви график за съставяне на предложението за проект за финансиране по дейности и срокове. Сроковете за подаване на предложенията за проекти за финансиране по отделните "Оперативни програми" на Европейските структурни фондове зависят от програмните им цикли и са с различно времетраене- от няколко месеца до няколко дни. Ето защо е необходимо всяка организация и физическите лица- бенефициенти, които имат намерение да кандидастват за получаване на външно, безвъзмездно финансиране по съответните "Оперативни програми" на Европейските Структурни фондове, предварително да разполагат със стандартни, готови база данни. Обикновено това са данни, които се изискват като пиложения към предложението запроект за финансиране, като:
- подробно описание на организацията;
- кога и с каква цел е създадена;
- нейния юридически статус;
- мисия;
- предмет на дейност;
- какви проекти е осъществила до този момент;
- в каква значима проява е участвала;
- кои са основните и конкуренти и партньори;
- други подобни данни в зависимост от изискванията на програмата.
Последователността на дейностите при изготвяне на предложение за проект за финансиране в най- общ вид е следната:
* Оценка на идеята на предложение за проект за финансиране;
* Идентифициране на "Оперативната програма" или проект, по който ще се състави предложението за проект за финансиране;
* Преглед и вътрешна оценка на предложението на проект за финансиране;
* Окончателна редакция на предложението на проект за финансиране;
* Изготвяне на съпроводително писмо;
* Окомплектоване и подаване на предпожението за проект за финансиране на отговорния програмен служител.
Конкуренцията при кандидатстване за финансиране от съответните Структурни фондове и техните "Оперативни програми" е голяма, но въпреки всичките изброени недостатъци при програмирането и управлението на "Оперативните програми", предварителноразработените изисквания към предложенията запроекти за финансиране намаляват рисковете за нечестна конкуренция между организациите, борещи се за получаване на безвъзмездно финансиране. При всички случаи качественото и онкурентноспособно предложение за проект има големи шансове да получи финансиране по някоя "Оперативна програма".
Както беше подчертано в изложението, "Оперативните програми" имат различни специфични изисквания за изготвяне на предложение на проект за финанисране , но независимо от това, в най- общ вид, те съдържат следната информация:
* С каква цел се отпускат средствата;
* Какви резултати очаква донора;
* Инструкции за организациите и физическите лица- бенефициенти, които ще участват в обявения конкурс;
* Описание на съдържанието на финансираната от Европейски Структурен фонд "Оперативна програма";
* Спецификация на дейностите, които се очаква да се извършат в рамките на проекта;
* Изисквания към изпълнението и сроковете за реализация на проекта;
Други специфични изисквания към кандидатите за безвъзмездно финансиране от вида:
- Да имат значим предишен опит в определена сфера на дейност;
- Да осъществяват дейността си в определен регион;
- Да осъществяват дейности в точно определена сфера;
- Изисквания, основани на етнически, здравословен или съсловен признак;
- Изисквания основани на регионален признак;
- Други подобни данни в зависимост от изискванията на програмата.
Обикновено програмните мениджъри организират официално представяне на своите "Оперативни програми" и проектите по тях, преди крайният срок за подаване на предложенията за проекти за финансиране. Информация за местата за представяне и провежданите семинари в тази връзка, се публикуват в страниците на съответните Министерства и Изпълнителни агенции в Интернет. Освен за получаване на допълнителна информация за изискванията на "Оперативната програма" и за отговаряне на въпроси на кандидатите, тези представяния дават възможност да се установи, кои други организации са заитересовани от получаване на финансиране по даден проект на съответната "Оперативна програма", какъв е нашият потенциал за изпълнение на изискванията и нашата собствена кнкурентноспособност. Събраната информация от презентацията, семинарите и публикациите трябва да даде ясна представа на организацията заслужава ли си влагането на труд, време и пари за изработване на предложението за проект за финансиране по дадена "Оперативна програма". Трябва да се отбележи, че при всички случаи, дори и при неуспех, времето и усилията в подготовката и изработването н апредложение за проект за финансиране не са напразни, защото се натрупва ценен опит и се придобиват умения, увеличаващи възможностите за успех при бъдещо кандидатстване за външно финансиране. Нещо повече, в резултат на направените анализи и вложените усилия за изследването на проблема и идентифицирането и формулирането на идеята, развита в изработеното проектно предложение за финансиране, може да се достигне до нови идеи, предложения и стратегии за неговото решаване.
Следващият съществен момент в процеса на изготвяне на предложението за проект за финансиране есформирането на работен екип. Работният екип не трябва да бъде голям, но трябва да е достатъчен, за да може да идентифицира проблема, да формулира идеята и да я развие в предложението за проект за финансиране, да разпредели ресурсите и изготви бюджета, да извърши всички технически дейности по написването, редактирането, окомплектоването и подаването в срок на предложението за проект за финансиране. Ето защо, съществен фактор за успеха на предложението за проект за финансиране е правилният професионален подбор на специалистите в екипа, точното разпределение на задачите и отговорностите между тях, както и създаването на атмосфера на сътрудничество, взаимопомощ и общазаинтересованост от крайния успех.
При изготвянето на по- големи и сложни предложения за инвстиционни проекти за финансиране, разпределянето на отговорностите в екипа може да бъде следното:
* Ръководител(мениджър) на проект- личност, която се ползва с доверие в групата, представлява групата пред другите организации и обществеността, съставя планове за действие, разпределя задачите в екипа, осъществява контрол върху изпълнението на работата и спазването на планираните оперативни времеви графици;
* Координатор на проекта- тази дейност се извършва при изготвянето на предложения за малки проекти за финансиране от ръководителя на проекта, а при изготвянето на по- големи и сложни предложения за проекти за финансиране, от специално назначено лице отговарящо за ежедневното изпълнение на работата;
* Финансов отговорник- лицето, което отговаря за извършването на цялостната финансова и счетоводна дейност при изготвянето на предложението за проект за финансиране;
* Секретар на екипа- лицет, което организаира съвещанията и срещите, води протоколите от заседанията, занимава се с кореспонденцията и следи за обявите за презентациите, семинарите и публикациите по съответните "Оперативни програми";
* Отговорници на подгрупи- лица, отговарящи за изпълнението и контрола на конкретните задачи по изготвянето на предложението за проект за финансиране.
Разпределението на длъжностите и отговорностите в екипа с еизвършва от ръководителя на проекта, като всеки от учасниците в екипа трябва да получи писмени указания за своята работа. Необходимо е да се определи процедура за редовно отчитане на извършената работа пред ръководитяля на пректа под формата н акратки писмени доклади съдържащи постигнатите до момента резултати и възникналите в процеса на работата проблеми. Ръководителят на проекта трябва да следи за точното изпълнение на поставените задачи, да стимулира постигнатите успехи и реагира своевременно и адекватно при несъответствие на възложените задачи.
В някои случаи е възможно и препоръчително в работния екип да се привлекат външни за организацията експерти работещи в съптветната област, които да внесат обективност в оценката на процеса по изготвянето на предложението за проект за финансиране. Рискът, който на практика съществува при включване на външни експерти в работния екип е свързан с възможността за прокарване на идеи и интереси различни от възприетите организационни принципи, ценности и очаквания, както и за възникване на конфликт на интереси между експертите организацията и външните експерти привлечени в работния екип. Ръководителят на проекта трябва да отчита възможността за появата на такъв вид рискове, да следи и да анализира състоянието на междуличностните отношения и ефективно да управлява евентуално възникналите междуличностни и групови конфликти.
На практика съществува вариант за използване на услугите на консултантска фирма за изготвяне на предложение за проект за финансиране от "Оперативните програми" на Европейските Структурни фондове. Както беше вече споменато в изложението, разходите за консултантска помощ са регламентирани за всяка отделна "Оперативна програма", варират в рамките, средно от 4 до 12 % от общата стойност на одобрения за финансиране проект и се възстановяват на бенифициента, напълно или частично, след реализациата на проекта. Рискът, обаче от изготвяне на некачествено предложение за проект за финансиране за организацията е голям, защото пазарът на този вид услуги у нас не е достатъчно развит, няма възприети норми и правила за организационно поведение и контрол на този вид дейност и съсловни изисквания за сертифициране на правото за извършване натакъв вид услуга. Нещо повече, голяма част от консултантските фирми, занимаващи се с този вид услуга и гарантиращи сто процентов успех на изготвяните от тях предложениа за проекти за финансиране, са елементи от създадени корупционни вериги между отговорни административни служители, от които зависи одобряването на предложенията за проект за финансиране от дадена "Оперативна програма" и фирмите изпълнители и доставчици на техника и оборудване по проектите. При този вариант, вероятността за одобряването на изготвеното от консултантската фирма предложение за проект за отпускане на финансиране от дадена "Оперативна програма" е голяма, но поради корупционата зависимост и плащания и калкулираните комисионни от страна на изпълнителитеи доставчиците, вероятността от невъзможността на реализацията н апроекта е голяма.
Ако организацията е решила твърдо да използва услугите на консултанска фирма за изготвянето на проект за финансиране, то тя трябва най- напред детайлно да проучи възможностите на фирмата, компетентността на нейните експерти и миналите успехи на изготвените от нея проекти за финансиране по дадена "Оперативна програма". Задължително условие при използването на такъв вид услуга е изготвянето и подписването на конкретен Договор , съставен за предпочитане от юридическо лице, с точни клаузи за права и отговорности и подробно описание на дейностите, които трябва да се извършат от консултантската фирма, наречени в международната практика като "Terms of Reference".
Примерният Договор за извършване на консултантска услуга за изготвяне на предложение за проект за финансиране от консултантска фирма трябва да съдържа следните основни клаузи:
* Детайлно описание на дейностите и крайния продукт, който трябва да бъде представен от консултантската фирма;
* Датата на влизане на Договора в сила и точния срок за изготвяне и представяне на предложението за проект за финансиране;
* Клауза за анулиране на Договора, според която всяка от страните може да го прекрати при нарушаване на договореностите с предизвестие, обикновено не по- малко от 30 дни и не по- вече от 90 дни;
* Клауза, че организацията притежава всички права над изготвянето от консултантскат фирнма предложение на проект за финансиране;
* Сумата на хонорара по Договора и датата на изплащане, която по правило е свързана с предаването на готовото предложение за проект за финансиране;
* Клауза за възстановяване на направени от консултантската фирма разходи или авансово получени суми от организацията или физическото лице- бенефициент.
Не трябва да се приемат от организацията или физическото лице- бенифициент устни договорки и споразумения като обвързващи, за която и да е от страните в процеса. Всички условия за изготвянето на предложението за проект за финансиране от консултантска фирма трябва да бъдат включени в Договора, а тези които по някаква причина възникнат след сключване на Договора, да се оформят в писмени анекси като неразделна част от тях. Да не се дават от организацията никакви пари за комисионни срещу устни обещания за успех на проектното предложение за финансиране, а ако това при изключителни случаи се наложи, то задължително да се оформят тези плащания с официален писме документ- разходни касови ордери, фактури, нареждания за плащтане и извлечения за банкови преводи.
Следваща важна стъпка, след сформирането на работен екип, е избора на Заглавие на предложението за проект за финансиране. До избора на точното заглавие на предложението за проект за финансиране се използва условен номер или работно заглавие.
Изборът на подходящо заглавие на предложението за проект за финансиране е от съществено заначение, защото неговата основна задача е по най- подходящ начин, синтезирано да изразаява идеята и съдържанието на предложението за проект за финансиране. Подходящо избраното заглавие играе важна роля при оценката и подбора на предложението на проекта за финансиране при провеждане на конкурса по дадената "Оперативна програма". При избор на заглавие за предложение за проект за финансиране трябва да се имат предвид следните правила:
* Заглавието трябва да бъде съобразено с характера на "Оперативната програма", по която ще се кандидатства за финансиране;
* Заглавието трябва да бъде кратко, точно и ясно с не повече от седем думи;
* Заглавието трябва да разкрива идеята и целта на предложението за проект за финансиране;
* Не трябва да се включва в заглавието името на "Оперативната програма", по която ще се кандидатства за финансиране, например Проект по Оперативна програма "Конкурентноспособност"....., или Проект по Оперативна програма "Управление на човешките ресурси"..... и т.н.
* Да не се избира заглавие вече използвано от други организации;
* Заглавието не трябва да включва думата проект, например "Проект за ......", защото показва липса на въображение и остроумие;
* Заглавието трябва да бъде привлекателно и ясно изразено, за да бъде лесно различимо и запомнено от оценяващата комисия.
За избора на подходящо заглавие на предложение за проект за финансиране може да се приложи метода на "мозъчна атака"(т.нар. brain storming method), при който медиаторът на сесията да подава подходящи ключови думи за обсъждане от работната група за формулиране на подходящо заглавие на предложението за проект за финансиране.
Както беше посочено в изложението, всяка от отделните "Оперативни програми" има стандартни изисквания за участие(Vademecum) и стандартизирани формуляри за кандидастване(Application forms). Най- често те са оформени в един общ информационен проект, който може да се изтегли от Интернет. При разглеждането на информационния пакет на "Оперативната програма", трябва да се обърне , най- вече внимание на:
* Критериите за участие;
* Необходимостта от партньори;
* Приоритетите на "Оперативната програма";
* Минималните и максималните размери на финансирането;
* Сроковете на представяне на предложението за проект за финансиране.
Понеже правилата и процедурите на финансиращите "Оперативни програми", както беше посочено в изложението, са различни и тези различия са принципни, значителни и съществени, то в изложението се представя обобщен вариант на структурата на предложението за проект за финансиране по "Оперативните програми" на Европейските Структурни фондове.
Елементите на предложението за проект за финансиране са структурирани условно в две основни части:
* Съдържателна част- описваща предложението за проект за финансиране по същество;
*Техническа част- описваща успехите, структурата, юридическият статус и предмета на дейност на органзиацията, професионалните биографии на изпълнителите на предложението за проект за финансиране, както и изискващата се съпътстваща информация, отразена в прложенията на предложението за проект за финансиране.
/следва продължение/
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Гочев, А., Е. Симеонова, Проектът - от идеята до финансирането, изд. Албатрос, С., 1999
2. Павлов, П., Научно - приложни методи и средства за разработване и управление на проекти в публичния сектор, ИК "Призма", С., 1998
3. Наръчник за писане на проекти в централна и източна Европа и бившия Съветски съюз, изд. фондация "Ресурсен център", С., 1995
4. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - фази, цели, отговорности, критерии за успех на проектите, бр. 1/ 2000
5. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - идентифициране на проекта: цели, изисквания, инструменти, техники, бр. 3/ 2000
6. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕСот 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999,
www.eufunds.bg/
7. The New Programing period 2007 - 2013: methodological working, www.europa.eu/documents/index_en.htm
8. Guide for the Assessment of Project Proposale, www.europa.eu/documents/index_en.htm
9. Project Cycle Management Traiding Cources Handbook, www.europa.eu/documents/index_en.htm

4*(ЕС)Проект: Съдържателна част

СЪДЪРЖАТЕЛНА ЧАСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ ЗА ФИНАСИРАНЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Марин Филев


Както беше посочено в други публикации по темата, правилата и процедурите на Структурните фондове на Европейския съюз и техните "Оперативни програми" са различни и тези различия са принципни, значителни и съществени. Ето защо в изложението се представя обобщен вариант на структурата на предложението за проект за финансиране по "Оперативните програми" на Европейските структурни фондове.
Елементите на предложението за проект за финансиране, в обобщен вид, са структурирани условно в две съдържателно обособени части:
А. Съдържателна част - описваща предложението за проект за финансиране по същество;
Б. Техническа част - описваща успехите, структутрата, юридическия статус и предмета на дейност на организацията, професионалните биографии на изпълнителите на предложението за проект, както и изискващата се съпътстваща информация, отразена в приложенията на предложението за проект.
Следваща стъпка в изработването на предложение за проект за финансиране в съдържателен аспект е резюмето(summary) на предложението за проект.
Изискваията на "Оперативните програми" към обема на резюмето са различни и обхващат от десет реда до две страници. Например, инвестиционните предложения за проекти не могат да се презентират в десеттина реда. При тях резюмето е обикновено до две страници. То включва информация за целта на предложението за проект, целевите групи и основните дейности.
След това се описват целите на предложението за проект. Те са синтезиран израз на организацията за решаване на идентифицирания проблем. При формулирането на целите трябва да се прави разлика между общата цел на предложението за проект(Goals) и неговите непосредствени цели(Objectives), защото общата цел и конкретните цели се различават от гледна точка на тяхната специфичност, обхват, времетраене и измеримост на постигнатите резултати.
Общата цел дава представа за концептуалната рамка на предложението за проект и за основния резултат, който трябва да се постигне. Ето защо е необходимо предложението за проект да има една ясно формулирана обща цел. Предложения за проекти, съдържащи изчерпателен списък с общи цели се възприема от оценяващата комисия като недобре обмислени и обикновено не получават финансиране.
Конкретните цели на предложението за проект трябва да са по- специфични, по- лесно формулируеми и измерими. Те осъществяват логическа връзка между решаването на проблемите и задоволяването на потребностите, към които е насочено проектното предложение. Реализирането им трябва да води до постигането на определени междинни резултати. По същество те изразяват ангажимента на организацията да отстрани набелязаните проблеми, чрез предлагане на приложими решения.
Независимо от вида на формулираните цели, те трябва да бъдат реално изпълними, защото при одобрено предложение за проект за финансиране, в процеса на неговата реализация и след това се прави цялостен отчетен доклад, с които се отчита и изпълнението на заложените в проектното предложение цели.
В предложението за проект за финансиране целите се описват подредени по важност, в рамките на максимум от една до две страници, в зависимост от изискванията на съответната "Оперативна програма".
Следваща стъпка при изготвянето на съдържателната част на предложението за проект е неговата обосновка. В тази част се извършва анализ на съществуващите проблеми, оценка на потребностите и целевите групи. Добре аргументираното представяне на необходимостта от решаването на съществуващия проблем, чрез предложението за проект, трябва да даде възможност на оценяващата комисия да вникне в целите му. Следователно, в тази част се излагат факти и доказателства, които обосновават необходимостта от изготвянето на предложение за проект и доказват наличието на ресурси и възможности на оргнизацията за неговото реализиране.
Фактите и доказателствата трябва да бъдат преставени в тяхната логическа последователност. След това се прави: анализ на обкръжаващата среда, дефинира се конкретния проблем, определя се неговия обхват, обществена значимост, причините които са го породили и се аргументира необходимостта от неговото преодоляване.
В подкрепа на твърденията могат да се приведат и подходящи статистически данни, но при всички случаи те трябва да бъдат точни и актуални. Ако предварително е извършена и изготвена социална оценка на проблемите, то резултатите от нея се описват в тази част.
В най- общ вид изложението на проблема трябва да съдържа:
* Разбираемо и ясно формулиране на обществената му значимост;
* Достатъчно кличество факти, данни и доказтелства за идентифициране на проблема;
* Добре аргументирана обосновка на проблема и възможностите за неговото решаване;
* Новото, което предложението за порект ще внесе в подхода за решаване на подобни проблеми и потребности;
* Потенциалният принос на предложението за проект към решаването на други важни проблеми.
Ако преди това други организации са се занимавали с подобни проблеми, трябва да се изтъкне, че подходът за преодоляването им е по- различен и начините за решаването им са по- ефективни, без да се изразява остра критичност към конкурентните органзизации.
Всяко предложение за проект е насочено към определени целеви групи и Регламентите на Европейските структурни фондове и "Оперативни програми" искат те да бъдат ясно идентифицирани и дефинирани. Особено е важно, в тази част на предложението на проект за финансиране да се посочи, че той е насочен към определени целеви групи и те ще участват активно в неговото осъществяване.
Обосновката на предложението за проект , в зависимост от изискванията на дадената "Оперативна програма", е средно до три страници, но за инвестиционните проекти е много по- голямо по обем.
Следваща стъпка, след обосновката на предложението за проект за финасиране, е извършването на подробно описание на дейностите , които ще бъдат извършени. Подробното описване на дейностите, според тяхното найменование, не трябва да се бърка с изготвянето и описването на дейностите в плана за действие. Подробното описание на дейностите, които ще бъдат извършени за реализирането на формулираните цели се извършва в сдържателната част на предложенеито за проект в максимален обем до девет страници.
Следващата стъпка в изготвянето на предложението за проект е свързана с описването на методите и стратегиите на постигането на целите. Подробно описание на методологията на предложението за проект за финансиране съответства на описанието на формулираните цели и показва как те ще бъдат реализирани и оценени. Максималният обем на тази част от съдържанието на предложението за проект е четири станици.
Освен описанието на начина, по който ще бъдат осъществени дейностите, се описва и тяхната продължителност и последователност във времето по реда на тяхното изпълнение. За целта се изготвя и описва, в съдържателната част на предложението за проект, план за действие или план- график. Планът за действие не трябва да съдържа подробно описание на дейностите, а само техните наименования, съвпадащи по ред с тези от частта на подробното описание на дейностите. В плна за действие не трябва да се посочват конкретни дати, според изискванията на "Оперативните програми", а конкретни месеци за изпълнение на дейностите, като се предвидят и резервни времеви варианти за някой от тях. Планът за действие трябва да е достатъчно подробен, за да представи цялостна картина за подготовката и осъществяването на всяка една от дейностите. Той може да се изготви и във вид на план- график, като се използват: PERT диаграма, GANNT диаграма или във вид на логическа таблица.
Най- често срещаните пропуски и грешки при изготвянето на тези части на предложението на проект за финансиране са:
* Предлаганите методи не отговарят на поставените цели, като има цели за които не е посочено как ще се реализират, или има посочени методи за действие, които не са свързани с никакви цели; * В предложението за проект не са посочени методи или план за действие;
* Методите и стратегиите не са достатъчно новаторски и не обхващат всички поставени цели;
* Предложените методи са нереалистични или нецелесъобразни и не съответстват на наличните ресурси и възможности на организацията.
Следващата част от предложението за проект е свързана с очакваните резултати от неговата реализация. В тази част на съдържателния раздел на предложението за проект се акцентира върху:
* Преценка за ефекта върху целевите групи- как проекта ще подобри положението, управленските и техническите умения на целевите групи и партньорите;
* Реализирани крайни продукти- точно определяне на количеството и качеството на реализираните крайни продукти;
* Мултипликационни ефекти- възможностите за повторение и разширяване на резултатите от проектите;
* Устойчивост- разграничена и разгледана като финансова, институционална и политическа устойчивост н апроекта;
* Постижимост на очакваните резултати- описват се евентуалните рискове при осъществяване на проекта.
Съдбата на предложението за проект за финансиране може да бъде изцяло решена при много добра оценка от комисията за очакваните резултати от реализацията на проекта. Очакваните резултати трябва да бъдат ясно и прецизно дефинирани в максимален обем от седем страници.
Следваща стъпка по изготвянето на предложение за проект за финансиране е свързано със съставянето на неговия бюджет. Бюджетът на предложението за проект се изготвя и представя при всички "Оперативни програми" в определен формат по зададени предварително образци. Тъй като финансовите ресурси са основната предпоставка за реализирането на дейностите, описани в предложението за проект, работният екип трябва да отдели специално внимание за неговото точно и прицизно изготвяне. Принципите на програмиране на "Оперативните програми " изискват по детайлно преставяне и оформяне на бюджета на предложението за проект, разграничаване на средствата от безвъзмездната финансова подкрепа и собствения принос, както и подробна обосновка на различните разходи по източници на тяхното възникване. В предложението за проект за финансиране отделно от бюджета се описват подробно очакваните източници на финансиране. При изготвянето на бюджета на предложението за проект трябва да се постигне съгласуваност между финансовата и описателната част на проекта. Най- малкото несъответствие между тях може да породи съмнение в оценяващата комисия и предложението за проект да бъде отхвърлено.
Всички елементи на предложението за проект (резюме, цели, обосновка, методология, план за действие, очаквани резултати), трябва взаимно да се допълват и да не си противоречат.
Бюджетът трябва логично и последователно да обвързва целите и дейностите с необходимите средства за тяхното постигане за да бъде аргументиран, убедителен и реалистичен.
Разработването на бюджета на предложението за прект може да започне с изброяване на дейностите заложени в плана за действие и определените ресурси, необходими за тяхното осъществяване. Обикновено донорите изискват разходите по проекта да бъдат предоставени по предварително зададени разходни пера. Логически, при разработването на бюджета, трябва да се има предвид максималния възможен размер на средствата на безвъзмездните помощи по отделните "Оперативни програми" на Европейските структурни фондове и минималния размер на собствените средства, които организацията може да предостави, като се отчитат и нефинансово обвързаните средства и услуги- ползване на собствени помещения, складови бази, техника и оборудване, доброволен труд и др.
При разработването на бюджета на предложението за проект трябва да се разполага с точна информация, кои преки и косвени разходи се признават за финнасиране по съответната "Оперативн апрограма" и кои не се признават за финансиране. Трябва да се има предвид , че бюджета на предложението за проект се съставя без да се включва данък добавена стойност(ДДС), а разходите за социални и здравни осигуровки са изцяло за сметка на кандидатстващата оранизация.
Примерни модели за определяне на необходимите ресурси и изготвянето на бюджета на предложението за проект за финансиране по отделните"Оператовните програми" на Европейските структурни фондове се представя подробно в съответните Наръчници за обучение по управление на проекти, от вида на Наръчника за обучение по управление на проектния цикъл(Project Cycle Management Traning Courses Nandbook) по програма ФАР на Предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Тук трябва да се отбележи, че методиката на изготвянето, процедурите при защитата и отпускането на безвъзмездни, финансови средства по проекти за финансиране от "Оперативните програми" на Европейските структурни фондове, както и програмирането, управлението и контрола на тези финансови средства от страна на упълномощените за това европейски и български административни органи и структури, са сходни с тези при усвояването и управлението на средствата по Програмите ФАР, ИСПА и САПАРД на Предприсъединителните фондове на ЕС. Нещо повече, сега нещата са по- опростени, по- улеснени и достъпни. Това обаче не означава, че методите на програмиране и управление на отделните "Оперативни програми" по съответите Структурни фондове на ЕС, подходите и принципите на определяне на необходимите ресурси и изготвянето на бюджетите за финансиране са еднаки!
Съгласно Регламен (EO) № 1083/2006 на Съвета на ЕС от 11 юли 2006 година относно определянето на общите разпоредби за Европейския регионален фонд(ERDF), Европейския социален фонд(ESF) и Кохезионния фонд(CF) и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 , безвъзмездна финасова подкрепа от Структурните фондове(SF) и Кохезионния фонд ще получават повечето бенефициенти, които и до сега получаваха безвъзмездни помощи от Предприсъединителните фондове и програми на ЕС. Разликата се
състои в това, че съгласно "Регламенти за Структурните фондове за периода 2007-2013", публикувани в Официален вестник на ЕС, Структурните фондове са вече два: Европейският регионален фонд(ERDF) и Европейският социален фонд(ESF), които действаха и до сега, както и Кохезионният фонд(CF). Разликата се състои в това, че Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопансто(EAGGF) и Финансовият фонд за орентиране на рибовъдството(FIFG), се мениджират вече от Европейския фонд за регионално развитие(ERDF). Както до сега имаше съществени разлики в принципите, подходите, програмирането, управлението и контрола между програма ФАР(PHARE) и САПАРД(SAPARD), така и сега тези съществени разлики се запазиха и в новите "Оперативни програми" на съответните Структурни фондове.
Принципите, подходите, програмирането, управлението и контрола, които съществуваха и се прилагаха при усвояването на средствата по Предприсъединителната програма ИСПА(ISPA), са сходни, за плановия период 2007- 2013 г., с "Оперативните програми" на Кохезионния фонд(CF).
Както беше споменато в изложението до тук за плановият период 2007- 2013 г. оперативните програми са следните:
* Оперативна програма "Регионално развитие";
* Оперативна програма "Конкурентноспособност";
* Оперативн апрограма "Околна среда";
* Оперативна програма "Транспорт";
* Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси";
* Оперативна програма "Административен капацитет";
* Оперативна програма "Техническа помощ".
При някой Оперативни програми финансовият бюджет е елемент от изискващият се бизнес план, който се изготвя по строго определена, подробно описана инструкция и се прилага към нормативно определения пакет от документи необходими за кандидатстване за финансиране.
Много често при представяне на бизнес инвестиционен проект за финансиране, чиято основна цел е свързана с развитието на бизнес дейности и получаването на печалба, разгледани в изложението до сега, донорите да не се задоволяват само с предоставяне на бюджет на предложението за проект, а да изискват и цялостен финансов или бизнес план. В тези отделно обособени документи, за разлика от бюджета, се съдържа разнообразна, точна и изчерпателна информация за:
* Финансовата, управленската и оперативна ситуация в организацията кандидатстваща за финансиране;
* Анализ на основните фактори на външната и вътрешната бизнес среда;
* Пазар на предложените продукти и услуги;
* Ресурсите за осъществяване на инвестиционния проект;
* Етапите при изпълнение на инвестиционния проект;
* Изпълнителите, доставчиците, клиентите и партьорите;
* Устойчивостта на проекта след приключване на финансирането от съответната "Оперативна програма";
Бизнес планът, като проектен документ, дава цялостна и многостепенна представа за бизнес идеята заложена в него, за необходимите ресурси, в т.ч. и финансови, за реализацията и очакваните крайни резултати. Обикновено той се състои от четири части:
* Въвеждаща страница;
*Резюме;
* Съдържателна част;
* Приложение
Изготвянето на бизнес план е значително по- сложна дейност от разработването на бюджет за предложение за проект за финансиране и изисква използването на специализирана, експертна консултантска помощ. Обикновено разходите за експертна консултантска помощ са предвидени в съответната "Оперативна програма" и варират в зависимост от програмата средно между 5 и 12 %.
За да се наблюдава и разбере своевременно доколко са успешни и реални постигнатите резултати в процеса на реализирането на проекта, в предложението за проект за финансиране се описва задължително алгоритъма за мониторинг и оценка на постигнатите резултати. Оценката трябва да показва баланса между изразходваните средства, извършените дейности и постигнатите резултати на отделните етапи на реализация на проекта.

/следва продължение/
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Гочев, А., Е. Симеонова, Проектът - от идеята до финансирането, изд. Албатрос, С., 1999
2. Павлов, П., Научно - приложни методи и средства за разработване и управление на проекти в публичния сектор, ИК "Призма", С., 1998
3. Наръчник за писане на проекти в централна и източна Европа и бившия Съветски съюз, изд. фондация "Ресурсен център", С., 1995
4. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - фази, цели, отговорности, критерии за успех на проектите, бр. 1/ 2000
5. Сп. АМС - Аспекти, ст., Проектен цикъл - идентифициране на проекта: цели, изисквания, инструменти, техники, бр. 3/ 2000
6. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕСот 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999,www.eufunds.bg/
7. The New Programing period 2007 - 2013: methodological working, www.europa.eu/documents/index_en.htm/
8. Guide for the Assessment of Project Proposale, www.europa.eu/documents/index_en.htm
9. Project Cycle Management Traiding Cources Handbook, www.europa.eu/documents/index_en.htm