РЕЛАЦИЯТА
"СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ - СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ"

Марин Филев

Ако разбирането, че стратегическото управление (strategic management) е по - широкообхватно от стратегическото планиране (strategic planing), не е прието за спорно, то в представите си за основните страни на стратегическото управление авторите не са толкова еднинни.
Съществуват различни концепции и модели на стратегическо управление като някои от тях са: интеративния модел на Digman, модел на Schendel и Hofer, модел на Steiner, model na Glueck и др.
Най - очаквано е разбирането, според което за стратегическо управление се говори като за стратегически дух, стратегическо начало, проникващо във всички фази на управленския процес, във всички функции на управление: ръководство, планиране, организация, контрол. Един такъв подход дава основание да се говори за стратегическо ръководство, стратегическо планиране, стратегически контрол и т.н. По същество това разбиране е вярно, стига да не се прекалява с понятието стратегическо, а да се акцентира на стратегическата насоченост на процедурите и решенията.
Други автори сподялят възгледа за бипартиен модел за стратегическо управление. Според него управлението включва от една страна стратегическо предвиждане, а от друга- приложение, внедряване на предвижданията. Стратегическото управление се разглежда като формулиране на стратегия (уточняване на благоприятни страни и рискове, разпределение на ресурсите, ценности за персонала, апарат за управление и социална отговорност на организацията), от една страна и изграждане на организационни структури, процедури и ръководене изпълнението на стратегиите.
Споделящите схващането за бипартиен модел определят два субмодела:
* първи - формулиране на стратегии, което се схваща като процес на развитие в дългосрочен план, държащ сметка за околната среда и силните и слабите страни на организацията;
* втори - изпълнение на стратегиите, като поредица от действия, разгръщани в изпълнение на програми и бюджетни процедури.
Трета група автори говорят за статегическото управление като за стратегическо планиране и схващат стратегическото управление и стратегическото планиране като единтични. Според тях стратегическото планиране започва с набелязване на целите и завършва с оценка на изпълнението на тези цели в рамките на стратегическия план. Те акцентират върху обратната връзка, като стратегическото планиране (управление) преминава през три фази: * формулиране на стратегии;
* изпълнение;
* мониторинг
Според тях стратегическото управление включва:
* мисия;
* изпълнение;
* контрол;
* оценка
Един от моделите, популярен и често прилаган в практиката, е моделът на W.F.Glueck. В него се посочват осъществените прави и обратни връзки за координация при разработването и осъществяването на стратегията. Правите връзки изразяват последователността на протичане на процеса от мисията и целите към стратегическия анализ на средата, а оттам към стратегическия избор, стратегическото изпълнение и контрол. Обратните връзки показват координиращите въздействия от стратегическия контрол и изпълнеието към стратегическия избор и целеполагането. По този начин стратегическия управленски процес придобива непрекъснат характер.
Ученията за стратегиите, стратегическото планиране и стартегическото управление непрекъснато се обогатяват и усъвършенстват в посока към оформяне на адекватна съвременна система за управление.

/следва продължение/
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Ансофф, И. Х., Стратегическое управление, Москва, 1989
2. Ненов, Т., Стратегически мениджмънт, В., 1996
3. Панайотов, Д., Стратегическо планиране, Св., 1997
4. Паунов, М., Стратегии в бизнеса, С., 1997
5. Томпсон, А. А., Стриклед А. Дж., Стратегический мениджмент, Москва, 19981
6. Узунова, Ф., Основи на мениджмънта, В., 1997
7. Христов, С., Основи на управлението, В., 1997
8. Ansoff, H. I. Corporate Strategy. NJ, Mc Graw-Hill, 196523. Ansoff, H. I. Implanting strategic management. NJ, Prentice Hall, 1984
9. Mintzberg, H. Quinn, J. B. The Strategy Process. Cosepts, Contexts, Cases. Prentice Hall, 1991

* Има ли икономическа логика...?

ИМА ЛИ ИКОНОМИЧЕСКА ЛОГИКА В ТОВА ДА СЕ ФИНАНСИРАТ БЕЗВЪЗМЕЗДНО, С БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА НА ЕС, ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ СВЪРЗАНИ С ЧАСТНИЯ БИЗНЕС?


Марин Филев

Съгласно Регламен (EO) № 1083/2006 на Съвета на ЕС от 11 юли 2006 година относно определянето на общите разпоредби за Европейския регионален фонд(ERDF), Европейския социален фонд(ESF) и Кохезионния фонд(CF) и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 , безвъзмездна финасова подкрепа от Структурните фондове(SF) и Кохезионния фонд ще получават и одобрени инвестиционни проекти на частни, държавни и смесени фирми в сферата на производството и услугите, проекти на фермерски стопанства, както и проекти на физически лица- селскостопански производители. В тази връзка, особено актуално в последно време стана понятието "публично- частни партьорства(ПЧП)". Публично- частните партньорства(ПЧП) се реализират в много различни форми и все още представляват развиващата се концепция, която трябва да бъде адаптирана към индивидуалните потребности и характеристики на всеки проект и партньорите в него. Те, в много случаи са подходящ метод за финансиране на инвестиционни проекти, особено в случаите когато съществуват значителни възможности за ангажиране на частния сектор в този процес, с цел осигуряване на допълнителен капитал и по- ефективни услуги.
Особено внимание трябва да се отделя на организационната структура на публично- частното партньорство, тъй като тя може да повлияе до известна степен върху допустимостта на разходите, които могат да получат съфинансиране. Моделът на публично-частните партньорства е особено привлекателен за новите
държави-членки, с оглед на огромните финансови потребности, големия финансов дефицит и необходимостта от ефективни публични услуги, нарастващата пазарна стабилност и тенденциите, създаващи благоприятна среда за частните инвестиции.
Основателно възникват въпросите:
1. Каква икономическа логика има в това да се финансират и то безвъзмездно, с държавни публични финанси(бюджетни средства на ЕС), инвестиционни проекти свързани с частния бизнес?
2. Това не противоречи ли на пазарните принципи за свободна конкуренция между отделните пазарни субекти?
3. Не се ли нарушават правата и интересите на европейските граждани живеещи в богатите държави на Общността, които чрез своите данъци формират косвено финансовите ресурси на Структурните фондове и Кохезиония фонд?
4. Каква в крайна сметка е ползата на богатите държави, нетни донори на финансови средства за бюджетите на Структурните фондове и Кохезионния фонд, от безвъзмездната финансова подкрепа за икономиките на бедните, слаборазвити и икономически изостанали страни- членки на ЕС, като не включваме "хуманните" аспекти за солидарност и икономическа взаимопомощ?
По правило, държавна намеса с публични финанси(бюджетни средства на ЕС), каквито са в частност и средствата на Структурните фондове и Кохезионния фонд, не се извършва в пазрния сектор на икономиката(производството, търговията и услугите), освен ако не съществува някакъв вид пазарен дефект. Пазарни дефекти най- общо са:
* дефект в конкуренцията;
* отсъствие или недостатъчно количество на обществени стоки(блага);
* външни обстоятелства или въздействие от трети страни(например замърсяването на околната среда);
* непълни(дефектни) пазари- т.е. невъзможност за предоставяне на стоки и услуги, въпреки платежоспособното им търсене;
* информационни дефекти свързани с несъвършенната информация по отношение на стоки, цена, бъдеще, незаетост, инфлация и неравновесие на пазрните сили.
Поради тези обстоятелства пазарите не работят ефективно.
Тези пазарни дефекти засягат най-вече определена категория хора, като тези които се опитват да започнат нов бизнес; тези, които имат малък бизнес и банковия сектор не им отпуска заеми на цена, която пазарът може да поеме; пречки възникващи от местоположението на бизнеса; разстоянието от пазарите; технологични ограничения и т.н. Или казно по- общо, осигуряването на "безпристрастна" справедливост се признава все по- широко като недостатъчна и поради това става причина за държавна финансова намеса в производствения сектор и услугите. Когато липсата на справедливост засяга не само отделни пазарни субекти, а цели пазрни сектори, региони, големи групи от хора и малцинствата, намесата на държавата(ЕС), дори и законодателно ограничена, не само в пазарния, но и в обществения сектор е повече от наложителна.
В Регламента изрично е отбелязано, че "В разширения Европейски съюз се увеличиха икономическите, социални и териториални различия както на регионално, така и на национално ниво. Поради това в цялата Общност следва да се увеличат действията за сближаване, конкурентноспособност и заетост". Именно убеждението, че солидарността и взаимопомоща са също толкова важни колкото и пазарните сили, определят смисъла на съществуването на Структурните фондове и на Кохезионният фонд. Трябва обаче да се отбележи, че в Договорът за Европейски съюз(Treaty of the EU) чл.87, чл.88 и чл.89, официално се забранява всякаква държавна финанснова подкрепа на предприятия в пазарния сектор считайки, че по принцип това противоречи на свободния и конкурентен пазар. Но, в членове от същия Договор се изброяват редица изключителни причини, когато такава помощ е допустима и най- важната от тях е несъответствията в регионалното развитие, което в същност е признание за пазарен недостатък по отношение на Единния вътрешен пазар. Например, член 158 от Договора предвижда, че за да засили икономическото си и социално сближаване, Общността следва да има за цел да намали разликата между нивата на развитие на различните региони и изоставането на най-малко облагодетелстваните региони или острови, включително селските райони, а член 159 предвижда тази дейност да се подпомага чрез Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други съществуващи финансови инструменти.
Страните нетни донори имат полза от представянето на безвъзмездна финасова помощ от бюджета на ЕС за най- малко облагодетелстваните и изоставащи региони и държави от това, че на техни предприятия, регламентирано и привилегировано, се предоставя възможност за участие в реализацията на големи инвестиционни и инфраструктурни проекти в тези региони и държави, както и възможността за трансфер на икономическо и техническо ноу- хау, особено в районите където различните видиве икономическа активност не са все още напълно изчерпани. На практика всички по- големи инвестиционни и инфраструктурни проекти, както и консултанските услуги по тях, се реализират от фирми от страните нетни донори, основно като главни изпълнители и по- голямата част от финансовите средства от безвъзмездните помощи се връща чрез тях отново в старните нетни донори. Но, изразената чрез Структурните фондове и Кохезионния фонд солидарност, води до получаването на мултифункционален ефект върху икономиката и конкурентноспособността на целия ЕС.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Борисов, О., Сборник "Основни договори на Европейския съюз", изд. Нова звезда, С., 2001
2. Борисов, О., Право на Европейския съюз,изд. Юрипрес, С., 2005
3. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕС
от 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, www.eufunds.bg/
4. The New Programming Period, 2007-2013: Methodological Working Papers, www.europa.eu/documents/index_en.htm

Варна
октомври, 2006 г.